Постинг
24.12.2010 08:20 -
"Проблясък от миналото"
Автор: darkeyes
Категория: Изкуство
Прочетен: 25257 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 24.12.2010 08:24
Прочетен: 25257 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 24.12.2010 08:24
Това е началото на историята ми . Първата глава ще бъде пусната след няколко часа . Очаквам коментарите Ви и се надявам да Ви хареса :)
Предлог :
Тихото проскърцване на дървеният под ми подсказа , че зад мен има някой . Но аз сякаш вече го знаех . Нямаше страх в действията ми , докато се извръщах към този някой.
Русата й коса , падаше на изтънчени къдрици по раменете й , а златото в очите й , сякаш можеше да усмири Ада ...
- Коя си ти ?! - попитах , едва дишайки .
- Нали ме повика ... - очудването й бе споделено и от мен . Не помнех да съм викала някого , особенно най-красивото същество на света .
- Караш ме да се изчервявам .. - смутолеви и по ангелското й лице пламна лека руменина . Не можех да повярвам на очите си , когато от крехкият й гръб , две снежно бели
крила се разтвориха широко .
- Какво си ти ?! - отново шепнех , но не можех да намеря гласът си .
- Ангел .. - усмивката й бе небрежна , сякаш говореше за нещо напълно естественно ..
- Ангел , като ... тези от ..
- Приказките ?! Да ! - отново една услепителна усмиква покри устните й .
Останахме тихи за секунда , а тази секунда бе изпълнена с едно нейно движение . Тя прибра крилете си и седна на дивана срещу мен . Очите й ме следяха изкъсо ,
наблюдаваха всяко мое движение , всяко вдишване .. Сякаш се учеше от мен ..
- Очите ти са изпълнени с болка , дори очудването не може да я прикрие .. - малка бръчица се появи между веждите й , а погледа бе изпълнен със съчувствие ..
- Аз .. - не знаех какво да кажа . Не можех да успокоя сърцето си , а умът ми работеше на пълни обороти . - Искаш ли нещо за пиене ?!
Очите й стрелнаха ръцете ми , а след това заби поглед в пода ..
- Какво ?! - попитах я , страхувайки се , че бях казала нещо грешно ..
- Не знам какво е това .. - гласът й бе напоен със сладост , опитваща се да прикрие неудобството , което изпита . Засмях се шумно , изпускайки напрежението от себе си .
- Какво ?! - сега бе нейн ред да ме погледне очаквателно ...
- Усещаш ли нужда от нещо .. - говорех на ангел , така сякаш е умствено изостанал . Глупавата усмивка не се махаше от лицето , особенно щом тя ми показа .
С показаец погали гърлото си и преглътна шумно . Кимнах й леко и изтичах до кухнята . Почти паднах назад , когато я видях да стой до мивката , а погледа й бе строг .
- Опита се да избягаш , нали ?!
- Не ! Дойдох да ти напълня вода .. Това леко пробождане , което усещаш в гърлото си се нарича жажда ...
Златото в очите й отново омекна , а тялото й се измести назад за да мога да мина . Докато вземах чиста чаша от сушилника , можех да я усетя движеща се с мен . Наблюдаваше ме
така , сякаш никога не бе виждала човек .. Ами ако беше така ?!
- Та .. за какво си тук ?! - попитах я , докато й подавах чашата . Тя я гледаше подозрително , очаквайки да избухне в ръцете й .
- Доближи я до устните си и остави водата да влезе в устата ти . След това преглътни .. - обясних й бързо и докоснах ръката й едва доловимо .
Докато се връщахме в хола , ангелът до мен продължаваше да надига чашата към устните си и да отпива малки , нежни глътки . Тя се закова на прага на вратата и се вгледа в дивана ,
сякаш гореше .
- Габриел , Юриел .. Достатъчно !
Имах невероятното чувство , че или аз или тя се побърква . Стояхме срещу празният диван , втренчени в нещо , което аз не виждах , но тя да .
След секунди на дивана се появиха две красиви момчета . Едното бе със златна коса и зелени очи , а другият .. Той бе изключително красив , с черна коса , тъмно сини очи
и ослепитлна усмивка .
- Хелън , стига де .. - проплака русокосото момче и я погледна умилително .
- Не мисля , че точно тук трябва да се боричкате .. - скара им се тя , ала погледа й попадна върху този на чернокосото момче .
- Хелън .. - каза той , изправяйки се - Няма ли да ме запознаеш с красивото момиче до теб ?!
Погледа му бе любопитен и притискащ . Ангелът , който бяха нарекли Хелън ме погледна нежно и прошепна :
- Вики , това е Юриел .. Моя брат .. А това зад него е Габриел .. Другият ми брат ..
Останах тиха , докато поемах ръката на Юриел .. Сякаш докосвах коприна .. Коприна , в която исках да заспя ...
Предлог :
Тихото проскърцване на дървеният под ми подсказа , че зад мен има някой . Но аз сякаш вече го знаех . Нямаше страх в действията ми , докато се извръщах към този някой.
Русата й коса , падаше на изтънчени къдрици по раменете й , а златото в очите й , сякаш можеше да усмири Ада ...
- Коя си ти ?! - попитах , едва дишайки .
- Нали ме повика ... - очудването й бе споделено и от мен . Не помнех да съм викала някого , особенно най-красивото същество на света .
- Караш ме да се изчервявам .. - смутолеви и по ангелското й лице пламна лека руменина . Не можех да повярвам на очите си , когато от крехкият й гръб , две снежно бели
крила се разтвориха широко .
- Какво си ти ?! - отново шепнех , но не можех да намеря гласът си .
- Ангел .. - усмивката й бе небрежна , сякаш говореше за нещо напълно естественно ..
- Ангел , като ... тези от ..
- Приказките ?! Да ! - отново една услепителна усмиква покри устните й .
Останахме тихи за секунда , а тази секунда бе изпълнена с едно нейно движение . Тя прибра крилете си и седна на дивана срещу мен . Очите й ме следяха изкъсо ,
наблюдаваха всяко мое движение , всяко вдишване .. Сякаш се учеше от мен ..
- Очите ти са изпълнени с болка , дори очудването не може да я прикрие .. - малка бръчица се появи между веждите й , а погледа бе изпълнен със съчувствие ..
- Аз .. - не знаех какво да кажа . Не можех да успокоя сърцето си , а умът ми работеше на пълни обороти . - Искаш ли нещо за пиене ?!
Очите й стрелнаха ръцете ми , а след това заби поглед в пода ..
- Какво ?! - попитах я , страхувайки се , че бях казала нещо грешно ..
- Не знам какво е това .. - гласът й бе напоен със сладост , опитваща се да прикрие неудобството , което изпита . Засмях се шумно , изпускайки напрежението от себе си .
- Какво ?! - сега бе нейн ред да ме погледне очаквателно ...
- Усещаш ли нужда от нещо .. - говорех на ангел , така сякаш е умствено изостанал . Глупавата усмивка не се махаше от лицето , особенно щом тя ми показа .
С показаец погали гърлото си и преглътна шумно . Кимнах й леко и изтичах до кухнята . Почти паднах назад , когато я видях да стой до мивката , а погледа й бе строг .
- Опита се да избягаш , нали ?!
- Не ! Дойдох да ти напълня вода .. Това леко пробождане , което усещаш в гърлото си се нарича жажда ...
Златото в очите й отново омекна , а тялото й се измести назад за да мога да мина . Докато вземах чиста чаша от сушилника , можех да я усетя движеща се с мен . Наблюдаваше ме
така , сякаш никога не бе виждала човек .. Ами ако беше така ?!
- Та .. за какво си тук ?! - попитах я , докато й подавах чашата . Тя я гледаше подозрително , очаквайки да избухне в ръцете й .
- Доближи я до устните си и остави водата да влезе в устата ти . След това преглътни .. - обясних й бързо и докоснах ръката й едва доловимо .
Докато се връщахме в хола , ангелът до мен продължаваше да надига чашата към устните си и да отпива малки , нежни глътки . Тя се закова на прага на вратата и се вгледа в дивана ,
сякаш гореше .
- Габриел , Юриел .. Достатъчно !
Имах невероятното чувство , че или аз или тя се побърква . Стояхме срещу празният диван , втренчени в нещо , което аз не виждах , но тя да .
След секунди на дивана се появиха две красиви момчета . Едното бе със златна коса и зелени очи , а другият .. Той бе изключително красив , с черна коса , тъмно сини очи
и ослепитлна усмивка .
- Хелън , стига де .. - проплака русокосото момче и я погледна умилително .
- Не мисля , че точно тук трябва да се боричкате .. - скара им се тя , ала погледа й попадна върху този на чернокосото момче .
- Хелън .. - каза той , изправяйки се - Няма ли да ме запознаеш с красивото момиче до теб ?!
Погледа му бе любопитен и притискащ . Ангелът , който бяха нарекли Хелън ме погледна нежно и прошепна :
- Вики , това е Юриел .. Моя брат .. А това зад него е Габриел .. Другият ми брат ..
Останах тиха , докато поемах ръката на Юриел .. Сякаш докосвах коприна .. Коприна , в която исках да заспя ...
Няма коментари
