Постинг
25.12.2010 13:45 -
Глава Първа : Началото
Глава Първа : Началото
- Вики , време е за училище ... - гласът на татко прекъсна сънят ми .. Бях му благодарна и без това , бе странен .
Сутрешният душ ме посрещна отново топъл и отпускащ , и изтърпя фалшивото ми пеене . След като бях напълно облечена и готова за училище , изтичах в кухнята за да изпия
кафето си .
- Какво сънува , принцесо ?! Говореше за някакви ангели ...
- Ангели ли ?! Хах .. не помня .. Може да е заради филма , който гледахме снощи. - Усмивката на татко ме накара да се засмея , защото бе виновна и иронична .
- На вън вали .. Да те закарам ли ?!
Татко работеше във фирма за мебели , накрая на града . Беше професионален шофьор и изнасяше стоката извън страната . Имаше моменти , в които го нямаше по цели дни , но
с времето свикнах .
- Не .. Ще вървя пеша ...
Целунах го бързо по бузата и излязох на вън . Сложих гуглата на главата си и спокойно тръгнах под дъжда . Замислих се за сънят си . Помня само , че бе пълно с крила ..
И че дори аз имах ..
- Вики .. - чух познат глас зад мен и се завъртях на пети . Срещу мен , задъхан и усмихнат до уши , стоеше Крис . Той бе моят най-добър приятел . Бяхме отраснали заедно
и бяхме изживели какви ли не неща ..
- Хей .. Как си ?! - прегръдката му бе задушаваща както винаги , но много успокояваща .
- Ами добре .. А ти ?!
- Оу , чудесно .. Чу ли , че класната я няма ?! Била болна .. Супер , ще имаме свободни по Философия ..
Веселото му чуруликане ме заинтригува , затова вървях мълачила до него , заслушана в гласът му .
Преди да се усетя бяхме пред високата сграда на гимназията ни , а той ме хвана за ръка и ме придърпа вътре .
- Радвам се да те видя тук след толкова време .. Мислиш ли , че вече си добре ?!
Изведнъж дупката в гърдите ми отново се отвори , кръвожадна и готова да погълне всичко около мен . Кимнах леко и тръгнах към стаята по Математика .
Целият ми клас избухна в одобрително възгласи , когато ме видяха .
- Хей , красавицо .. Липсваше ни .. - подвикна Алекс от другият край на стаята .
- Вики , как си , мила ?! - Лили ме прегърна нежно и се загледа загрижено в мен .
- Добре съм .. Мерси ..
Не можех да сдържа раздразнението в гласът си , но замаскирах всичко в небрежна усмивка . Побързах да седна на вторият чин до Крис , който вече продаваше фалшиви бележки .
- Няма да те хванат , Боби .. Споко .. - смигна на момчето пред нас , а то неохотно и недоверчиво му бутна два долара в ръката .
Часът започна както обикновенно . Госпожата ме поздрави и се държеше така , сякаш нищо не бе станало . Бях и благодарна , но усещах натрапчивите погледи , приковани в гърба ми ..
Облегнах се назад и сложих слушалките в ушите си . Любимата ми метъл група засвири , а пред очите ми пламна огън . Стоях отстрани и не можех да помогна на
викащите в колата , но го исках . Ужаса , които ме прикова към земята .. Сълзите ми бяха толкова солени , че се давех в тях .. Не можех да дишам .. Чувах гласовете им
в ушите си , да крещях неистово , ала не можех да помръдна .. Само ако можех да им подам ръка .. Да ги извадя от пламъците ..
- Махни това от главата й .. - гласът й бе напевен , като хиляди камбанки .. Видях как нечия ръка докосна челото ми и се намерих сред облаците .. Пухкави и бели , меки
и удобни .. Сякаш бях в собствения си Рай ...
- Юриел .. Не !! - гласът й сега бе строг и заповеднически .. Някой се отдръпна от мен и настана мрак ..
- Вики , Вики .. - Крис ме побутваше настоятелно , а когато вдигнах глава забелязах , че стаята бе празна .
- Какво ?!
- Какво ?! Беше заспала ...
Усмихнах му се криво и станах бавно от стола . Коридорите бяха пълни с мои съученици . Повече от тях ми се усмихваха внимателно , сякаш се страхуваха , че ще
изгубя контрол и ще подплая някой от тях .. Сякаш го можех .. Сякаш някой подозираше , че го можех ..
- Подминаваш стаятаааааа .. - извика ми Крис , но не можа да скрие притеснението си навреме ..
- Аз .. заслушах се .. - усмихнах се леко , а той повдигна вежда . След миг осъзнах , че слушалките ми се калтеха без ритъм на раменете ми . Подминах Крис без да отговарям на въпросите му ,
които крещяха в очите му .
- Госпожице Иванова .. - Господин Блек ми се усмихна леко и ме подкани към стаята - Радвам се да ви видя невредима .
- Благодаря .. - повдигнах рамене безразлично и тръгнах пред Крис . Седяхме на последният чин към прозорците , а очите ми се загледаха в непрестаният дъжд . Урока не бе
интересен за мен , напоследък сякаш нищо нямаше значение . Изведнъж ярка , бяла светлина премина покрей прозореца . Подскочих уплашено , но не издадох и звук .
- Какво , какво ?! - простена Крис , мятайки ръце пред очите ми .
- Нищо , нищо .. - изръмжах срещу него , а той се смръщи .
- Какво ти става , мамка му ?! - извика , неспособен да сдържи яростта си .
- Вие .. двамата .. - прокашля се Господина .. - За какво говорим тук ?!
- За седмата световна .. - озъби му се Крис и легна на чина ..
- Моля , да напуснете часът ми .. Моментално ..
Крис ме погледна дяволито , а след това се изправи . Отиде до катедрата и изпрати въздушна целувка на недоумяващия учител .
- Скъпааа - обърна се към мен , а целият клас се засмя шумно .
- Да ?! - изимитирах лигав тон и тръгнах към него ..
- Нахрани ли кучето ?!
Единственото , което чух преди да затворим вратата бяха смеховете на съучениците ми .
- Вики , време е за училище ... - гласът на татко прекъсна сънят ми .. Бях му благодарна и без това , бе странен .
Сутрешният душ ме посрещна отново топъл и отпускащ , и изтърпя фалшивото ми пеене . След като бях напълно облечена и готова за училище , изтичах в кухнята за да изпия
кафето си .
- Какво сънува , принцесо ?! Говореше за някакви ангели ...
- Ангели ли ?! Хах .. не помня .. Може да е заради филма , който гледахме снощи. - Усмивката на татко ме накара да се засмея , защото бе виновна и иронична .
- На вън вали .. Да те закарам ли ?!
Татко работеше във фирма за мебели , накрая на града . Беше професионален шофьор и изнасяше стоката извън страната . Имаше моменти , в които го нямаше по цели дни , но
с времето свикнах .
- Не .. Ще вървя пеша ...
Целунах го бързо по бузата и излязох на вън . Сложих гуглата на главата си и спокойно тръгнах под дъжда . Замислих се за сънят си . Помня само , че бе пълно с крила ..
И че дори аз имах ..
- Вики .. - чух познат глас зад мен и се завъртях на пети . Срещу мен , задъхан и усмихнат до уши , стоеше Крис . Той бе моят най-добър приятел . Бяхме отраснали заедно
и бяхме изживели какви ли не неща ..
- Хей .. Как си ?! - прегръдката му бе задушаваща както винаги , но много успокояваща .
- Ами добре .. А ти ?!
- Оу , чудесно .. Чу ли , че класната я няма ?! Била болна .. Супер , ще имаме свободни по Философия ..
Веселото му чуруликане ме заинтригува , затова вървях мълачила до него , заслушана в гласът му .
Преди да се усетя бяхме пред високата сграда на гимназията ни , а той ме хвана за ръка и ме придърпа вътре .
- Радвам се да те видя тук след толкова време .. Мислиш ли , че вече си добре ?!
Изведнъж дупката в гърдите ми отново се отвори , кръвожадна и готова да погълне всичко около мен . Кимнах леко и тръгнах към стаята по Математика .
Целият ми клас избухна в одобрително възгласи , когато ме видяха .
- Хей , красавицо .. Липсваше ни .. - подвикна Алекс от другият край на стаята .
- Вики , как си , мила ?! - Лили ме прегърна нежно и се загледа загрижено в мен .
- Добре съм .. Мерси ..
Не можех да сдържа раздразнението в гласът си , но замаскирах всичко в небрежна усмивка . Побързах да седна на вторият чин до Крис , който вече продаваше фалшиви бележки .
- Няма да те хванат , Боби .. Споко .. - смигна на момчето пред нас , а то неохотно и недоверчиво му бутна два долара в ръката .
Часът започна както обикновенно . Госпожата ме поздрави и се държеше така , сякаш нищо не бе станало . Бях и благодарна , но усещах натрапчивите погледи , приковани в гърба ми ..
Облегнах се назад и сложих слушалките в ушите си . Любимата ми метъл група засвири , а пред очите ми пламна огън . Стоях отстрани и не можех да помогна на
викащите в колата , но го исках . Ужаса , които ме прикова към земята .. Сълзите ми бяха толкова солени , че се давех в тях .. Не можех да дишам .. Чувах гласовете им
в ушите си , да крещях неистово , ала не можех да помръдна .. Само ако можех да им подам ръка .. Да ги извадя от пламъците ..
- Махни това от главата й .. - гласът й бе напевен , като хиляди камбанки .. Видях как нечия ръка докосна челото ми и се намерих сред облаците .. Пухкави и бели , меки
и удобни .. Сякаш бях в собствения си Рай ...
- Юриел .. Не !! - гласът й сега бе строг и заповеднически .. Някой се отдръпна от мен и настана мрак ..
- Вики , Вики .. - Крис ме побутваше настоятелно , а когато вдигнах глава забелязах , че стаята бе празна .
- Какво ?!
- Какво ?! Беше заспала ...
Усмихнах му се криво и станах бавно от стола . Коридорите бяха пълни с мои съученици . Повече от тях ми се усмихваха внимателно , сякаш се страхуваха , че ще
изгубя контрол и ще подплая някой от тях .. Сякаш го можех .. Сякаш някой подозираше , че го можех ..
- Подминаваш стаятаааааа .. - извика ми Крис , но не можа да скрие притеснението си навреме ..
- Аз .. заслушах се .. - усмихнах се леко , а той повдигна вежда . След миг осъзнах , че слушалките ми се калтеха без ритъм на раменете ми . Подминах Крис без да отговарям на въпросите му ,
които крещяха в очите му .
- Госпожице Иванова .. - Господин Блек ми се усмихна леко и ме подкани към стаята - Радвам се да ви видя невредима .
- Благодаря .. - повдигнах рамене безразлично и тръгнах пред Крис . Седяхме на последният чин към прозорците , а очите ми се загледаха в непрестаният дъжд . Урока не бе
интересен за мен , напоследък сякаш нищо нямаше значение . Изведнъж ярка , бяла светлина премина покрей прозореца . Подскочих уплашено , но не издадох и звук .
- Какво , какво ?! - простена Крис , мятайки ръце пред очите ми .
- Нищо , нищо .. - изръмжах срещу него , а той се смръщи .
- Какво ти става , мамка му ?! - извика , неспособен да сдържи яростта си .
- Вие .. двамата .. - прокашля се Господина .. - За какво говорим тук ?!
- За седмата световна .. - озъби му се Крис и легна на чина ..
- Моля , да напуснете часът ми .. Моментално ..
Крис ме погледна дяволито , а след това се изправи . Отиде до катедрата и изпрати въздушна целувка на недоумяващия учител .
- Скъпааа - обърна се към мен , а целият клас се засмя шумно .
- Да ?! - изимитирах лигав тон и тръгнах към него ..
- Нахрани ли кучето ?!
Единственото , което чух преди да затворим вратата бяха смеховете на съучениците ми .
© «Ще имаме нужда от [us]американските п...
Ха-хааа-@@@@@@@@@@@@-ууууууЯЯЯЯЯЯ-АААААА...
Bulga, Bulgaricus, Bulgaro, Bvlgari... и...
Ха-хааа-@@@@@@@@@@@@-ууууууЯЯЯЯЯЯ-АААААА...
Bulga, Bulgaricus, Bulgaro, Bvlgari... и...
1.
анонимен -
купи "Найки" обув&am
05.11.2012 20:51
05.11.2012 20:51
Добре дошли в този сайт . Имаме няколко години, се продават копия на маратонки Nike Air Max, New Balance и други.
 
Гарантиране на нашия бизнес е огромен брой хора щастливи и правят сделки в нашата група Vkontakte .
В момента хит е къде да си купя обувки </ URL> , че е възможно да се купят тези онлайн http://john-shop.ru/ .
цитирай 
Гарантиране на нашия бизнес е огромен брой хора щастливи и правят сделки в нашата група Vkontakte .
В момента хит е къде да си купя обувки </ URL> , че е възможно да се купят тези онлайн http://john-shop.ru/ .
ДОКАТО ДЕПУТАТИТЕ НИ СЕ БИЯТ ЗА ВЛАСТ,НАРОДЪТ СЕ БОРИ ЗА ОЦЕЛЯВАНЕТО СИ
цитирайthanks
цитирай
